Храмове

Всички наши връзки, познанства, приятелства

Са храмове с кристални куполи – 

Куполът ни обгръща с човека

и извисява към Бога.

Храмове – куполи

градени от думи и действия.

Като камбани трептят мистично,

Имат своя тоналност, вибрация,

Имат прозрачност, ефирност и цвят.

Основите им – дълбоко – в сърцето

На далечни епохи – далечни прераждания,

Други са нови и свежи –

Като сълзите на утрото.

Тези храмове идват от вечността

и продължават във вечност.

Храмове от светлина, обвеяни с думи –

От слънцео блъхнати, от мисли изчистени.

Само дума една може да срути купола,

Да помътни блясъка, да напука основата.

Запустелият храм е нехайство към другия.

Срутим ли храма – започваме отначало 

Да градим и извайваме – в нова епоха,

Ново прераждане – Вечност моя,

Твой съм,

Твоя съм…