Есенно мълчание

Лятото мина.
Всички вирове, в които се потопих,
бяха въображаеми.
Всички пътеки, по които преминах,
бяха сънувани.
И цветята, които отгледах –
не разцъфнаха.

Потъвам в есенна тишина и мълчание.

Ще има ли още лета недокоснати.

Лунно състояние

Страшно обичам, когато кръглата Луна изплува зад хълма една такава доверчива и разголена и хуква да танцува надолу по склона, по треви и ливади, по храсти и клони, а после, вече преситена, отлита по пътя си, все такава – наивна, доверчива и малко разголена.

Кармично

Жанет и Хенри живели дълго (87 години) и щастливо (63 години били семейство). Починали в един и същи ден, в една и съща стая. Първа тръгнала Жанет. След 20 минути я последвал Хенри. Джентълменът отстъпва, но следва покорно и отблизо. Онтологично. Танатологично. Етично. И метафизично.

via Жанет и Хенри — Бележки по пътя

Трептене

Две трепетни неща не пропускам през лятото, Едното е пропяването на първите щурчета в края на юли, отначало много плахо и неуверено, с прекъсвания на сигнала – нежни паузи, а после все по-уверено в трептенето и разбиране, че това е тяхната вселенска мисия и задача в този летен живот – да скрибуцат в определен ритъм. Второто е трептенето на дъгата в струите и водния прах на пръскачите сутрин в парка. Мога всяка сутрин да се наслаждавам на трепкащите дъги над храсти и треви. Прелестни мигове.

Лятно проникване

Потъвам в залеза,
прониквам в седефената му черупка,
за да притихна в хладната трева
и упоена от аромата на билките,
да се заслушам в разговора на щурците,
в тропота на мравките,
в бавния танц на змиите.
И с тревожния писък на птица
да излетя към звездите –
във виолетов покров да премина
Прага на утрото…
Лятото е отвъдно пътуване
на Душата към себе си.

How can we be sure old books were ever read? — University of Glasgow Library

Owning a book isn’t the same as reading it; we need only look at our own bloated bookshelves for confirmation. You may remember this great cartoon by Tom Gauld doing the rounds on social media a year or two ago. We love it because, in it, we can clearly see our own bookshelves and our […]

via How can we be sure old books were ever read? — University of Glasgow Library

Скоростта, с която живеем

Животът тече със скоростта, с която Слънцето изгрява, скоростта, с която плодът се развива в утробата, с която детето се научава да ходи и да говори, с която ябълките зреят през август… Всяко друго забързано живеене е не-естествено и не-природно, обикновено причинява болест на тялото и душата. След такова бързане търсим уюта и покоя на бавността, но вече имаме заболяването. Опитваме се да върнем времето назад, да се включим отново в ритъма на Земята и водата. Понякога е твърде късно. Животът тече със скоростта, с която Слънцето залязва.