Зеница

Дните, в които небето е най-далече и празно.
Дните, които са пусти, студени и мрачни.
Дали и във мен е толкова кухо и пусто,
както в небето далечно и чуждо.
Сърцето тупти, а не чувам.
Топлината в очите струи, а не виждам.
Едно вяло Слънце, като бледа зеница от Вечност.
Любовта разпиляна отлита
към звездния прах и безкрайната пустош.