Юздите на мисълта

Тялото ми остаря,
докато те чаках.
Предаде ме,
не му се сърдя –
то беше право –
то се справи
с шеметния бяг
на времето –
аз дърпах юздите –
на мисълта,
а то препускаше –
от ден във ден,
от ден във ден…